„ГОВОРЯТ, Я МИЛА...”
Татьяна Львовна Щепкина-Куперник (1874-1952 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАЗВАТ: МИЛА СЪМ
Казват: мила съм... Казват, че в мойте очи
ту е ласка, ту огнен порой.
Че веселие звънко в смеха ми звучи...
Ти избяга? Защо ми е той!
Казват: музи капризни безспирно горят
с вдъхновение моя покой.
Че животът ми скъп е за всички, твърдят...
Ти избяга? Защо ми е той!
Ударения
КАЗВАТ: МИЛА СЪМ
Ка́зват: ми́ла съм... Ка́зват, че в мо́йте очи́
ту е ла́ска, ту о́гнен поро́й.
Че весе́лие звъ́нко в смеха́ ми звучи́...
Ти избя́га? Зашто́ ми е то́й!
Ка́зват: му́зи капри́зни безспи́рно горя́т
с вдъхнове́ние мо́я поко́й.
Че живо́тът ми скъ́п е за вси́чки, твърдя́т...
Ти избя́га? Зашто́ ми е то́й!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Татьяна Щепкина-Куперник
ГОВОРЯТ, Я МИЛА...
Говорят, я мила... Говорят, что мой взгляд
То голубит, то жжет, как огнем.
Звонкий смех мой весельем звучит, говорят...
Ты не любишь? Так что же мне в нем!
Говорят, небеса вдохновенье дарят
Часто музе капризной моей.
Моя жизнь для людей дорога, говорят...
Ты не любишь? Так что же мне в ней!
1898 г.
Татьяна Щепкина-Куперник
ГОВОРЯТЬ, Я МИЛА (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Говорять, я мила;… Очі в страсті горять:
То голу;блять, – то дмуть, як вуглець.
Сміх дзвінкий мій – весною звучить, говорять…
Ти не любиш? Та хай тобі грець!
Говорять, небеса від натхнення паря;ть
І дзвенять – від напруги сердець.
До людей багатьох – я добра;, говорять…
Ти не любиш? Та хай мені грець!
THEY SAYQ I'M NICE... (перевод с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)
They say, I'm nice... They say, my look
Is like a dove's coo, then a burning fire.
And my laugh is ringing with joy, as truth...
But don't you love? What's then it for me rather?
They say, that heavens bring the inspiration
For my muse, yet fanciful. And my life costs then higher
For the other people, they surely so say...
But don't you love? What's then it for me rather?
---------------
Руската поетеса, писателка, преводачка и драматург Татяна Шчепкина-Куперник (Татьяна Львовна Щепкина-Куперник) е родена на 12/24 януари 1874 г. в Москва. Пише стихове от 12-годишна. Първата й пиеса „Летняя картинка” е поставена през 1892 г. в московския Малый театр. Сътрудничи с творби от различни жанрове в издания като „Артист”, „Русские Ведомости”, „Русская Мысль”, „Северный Курьер”, „Новое Время” и др. Превежда от френски, английски, испански, италиански и др. езици творби на западни класици. Авторка е на стихосбирките „Из женских писем” (1898 г.), „Мои стихи” (1901 г.), „Облака” (1912 г.), „Отзвуки войны” (1915 г.) и др. и на десетки пиеси и книги с проза, публицистика и мемоари, сред които „Счастье” (1895 г.), „Незаметные люди” (1900 г.), „Ничтожные мира сего” (1900 г.), „Труждающиеся и обремененные” (1903 г.), „Странички жизни” (1903 г.), „Около кулис” (1903 г.), „Это было вчера” (1907 г.), „Некто” (1910 г.), „Письма из далека” (1913 г.), „Дни моей жизни” (1928 г.), „О М. Н. Ермоловой” (1940 г.), „Театр в моей жизни” (1948 г.) и др. Заслужил деятел на изкуствата на РСФСР (1940 г.). Умира на 27 юли 1952 г. в Москва.